Кога беше м.януари, мина като миг.
Всички си спомняте денят в, който се роди малката Калина-дъщерята на внезапно починалият поет, лирик, критик Ивайло Иванов.
Каква радост бе за всички! Аз не посмях да да видя малката преди навършването на 40 те дни от раждането й .
Но ето ,че пролетта настъпи. Дърветата цъфнаха, птичките започнаха да пеят своите чудни песни. Щъркелите се прибраха .
Детският кът се изпълни с много деца, майки, баби, татковци.
Всеки обед минавам оттам по време на обедната си минавам и си отпочивам. Само шума на детски глъч ме успокоява. Такъв бе и днешният ден.
Вървя си отнесено и ето ,че насреща видях познати много усмихнати лица. Потърках очите и разбрах, че е истина. Живка, малкия Ивайло - Атанас и мъничката бебка Калина в количката. Когато я видях се вцепених, все едно видях Ивайло . Спеше си спокойно , необезпокояван от шума.. Наско го даваше много срамежлив и с типичната за баща му закачлива усмивка ми каза
ЗДРАВЕЙ, притискайки се плътно до майка си .
И от дума на дума разбрах, че са добре всички. Майката на Живка, Литературоведката в БАН - Цветана Атанасова и свекърва й и помагат много. Личеше си, че Живка вече е много по- спокойна и раждането на Калина е омекчило болката от ценната загуба. На Ивайло.
Поговорихме си за литературното наследство му. И от нея разбрах,че на 30 май т.г. в Информационно-културен център ще има Паметна вечер посветена на незаменимият ми приятел. Тя ще бъде организирана изцяло от ИКЦ в града.(със съдействието на Културен клуб"Ивайло Иванов"). Точно тази вечер ще почетем мълчаливо 1 година от кончината на неразбраният от троянци поет. Също така се очаква подобна среща да има и през април в Пловдив.
А сега се насладете на фотосите - прекрасната Калина, Наско, Дарина, и майка им Живка .
СНимките се публикуват по специалната молба на Живка.
Всички си спомняте денят в, който се роди малката Калина-дъщерята на внезапно починалият поет, лирик, критик Ивайло Иванов.
Каква радост бе за всички! Аз не посмях да да видя малката преди навършването на 40 те дни от раждането й .
Но ето ,че пролетта настъпи. Дърветата цъфнаха, птичките започнаха да пеят своите чудни песни. Щъркелите се прибраха .
Детският кът се изпълни с много деца, майки, баби, татковци.
Всеки обед минавам оттам по време на обедната си минавам и си отпочивам. Само шума на детски глъч ме успокоява. Такъв бе и днешният ден.
Вървя си отнесено и ето ,че насреща видях познати много усмихнати лица. Потърках очите и разбрах, че е истина. Живка, малкия Ивайло - Атанас и мъничката бебка Калина в количката. Когато я видях се вцепених, все едно видях Ивайло . Спеше си спокойно , необезпокояван от шума.. Наско го даваше много срамежлив и с типичната за баща му закачлива усмивка ми каза
ЗДРАВЕЙ, притискайки се плътно до майка си .
И от дума на дума разбрах, че са добре всички. Майката на Живка, Литературоведката в БАН - Цветана Атанасова и свекърва й и помагат много. Личеше си, че Живка вече е много по- спокойна и раждането на Калина е омекчило болката от ценната загуба. На Ивайло.
Поговорихме си за литературното наследство му. И от нея разбрах,че на 30 май т.г. в Информационно-културен център ще има Паметна вечер посветена на незаменимият ми приятел. Тя ще бъде организирана изцяло от ИКЦ в града.(със съдействието на Културен клуб"Ивайло Иванов"). Точно тази вечер ще почетем мълчаливо 1 година от кончината на неразбраният от троянци поет. Също така се очаква подобна среща да има и през април в Пловдив.
А сега се насладете на фотосите - прекрасната Калина, Наско, Дарина, и майка им Живка .
СНимките се публикуват по специалната молба на Живка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар