Площада опустя след неговата кончина. Няма ги неговите постоянни посетители, няма ги книгите . А така се радваше , когато му се сбъдна съкровеното желание да продава книги. Постоянно разказваше и говореше за изкуство . Само на 44 години, а толкова много книги има написани. Автор е на следните книги: „Хензел и Гретел” /поема, 1995/, „Искри от воденичните ми камъни” /сатири, 1997/, „Очи на дете” /ранни стихове, 2006/, „Филологически поеми” /2007/, „Пастирът на мухи” /2008/ и „Песен за бащите на прехода“ /2010/. Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски.
Носител е на награди от различни централни и местни конкурси за поезия.
Средно образование завършва в родния си град, а висше – българска филология, във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
Работил е като редактор във вестник „Литературен форум” /1997 - 1998 г./, като вътрешен рецензент в издателство „ПАН – В. Т.” и като разпространител на печатни произведения.
За съжаление си отиде неразбран от този свят. Или по - точно ние не искахме да разберем.
Почивай в мир, приятелю!
Ето последното му писание
"Днеска в Марта беше по-красива от всякога - а утре ще е по-красива даже от днес. Интуитивно беше напипала такава прическа и такова импровизирано облекло, при което - едновременно - се проявяваше синкретичното обстоятелство, че е хем ученичка в елитарна гимназия, хем вече зряла жена - достойна за кориците на модните списания и за модния подиум. Днес е вчерашното утре, уважаема Марта, след като утре не можа да започне от днес /но какво ли ви интересува това.../. Нека поне се заслушаме в едноименната неостаряваща песен на Оскар Бентън..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар