а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче.
Морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната."
Христо Фотев
Този стих ми се върти в главата от вчера и не знам защо го свързвам с Ивайло Иванов. Може би след като видях на дървото нещо много, което ме развълнува. На онова дърво , където бе книжарничката на Иво. Там, където всеки ден нарочно минавах за да си поговоря с него. За да мина през вратата на оня, другия свят - на странниците, творците, на неразбраните. Да се потопя в морето от мисли на поета Ивайло. 
Поводът бе , че приятелите на Иво от Варна изпратиха парична помощ от 50 лв за жената, която го накара да повярва в света, за детето му, което обърна живота му на 360 градуса. За хората, които успяха да го направят отговорен съпруг и баща.
И защо точно вчера? Защото точно този ден бе 40-ят ден от смъртта му. Почетохме паметта на поета, който е в топ 10 на най-четените автори. В църквата"Света Петка" отец Марин безвъзмездно отслужи заупокойна литургия. Бяха дошли представители на троянските писатели, приятели, роднини, фенове. Не бяхме много, но...за Троян е много добре. Почетохме паметта му и на гроба.
Времето минава много бързо. Някак си неусетно. И дали толкова бързо ще забравим Ивайло?
Отговорът е в самите нас. Не е въпросът да роним сълзи , а да накараме хората, макар и посмъртно да го чуят и разберат.
И това зависи само от нас - тези , които оставаме на планетата на живите. А ангелите горе , където е и Иво ще ни закрилят и помагат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар